Жури

МЕЖДУНАРОДНО ЖУРИ - 2016

Дито Цинцадзе
Режисьор, президент на журито

Dito-Tsintsadze_Regisseur-2.JPG

Дито Цинцадзе е роден в Тбилиси през 1957 г. Между 1975 и 1981 г. учи в Академията по театър и кино в града. До 1989 г. работи като асистент-режисьор, апрез 1990 г. започва работа в „Production Company Schvidkatska“, където снима късометражни и телевизионни филми. Между 1993 и 1996 г. работи за италиански продуцентски компании. Когато получава стипендия, за да заснеме филм през 1996 г., Цинцадзе и семейството му заживяват между Германия и Грузия. От 15 години се е установил в Германия. Някои от филмите му получават награди като „Златна раковина” в Сан Себастиан, „Сребърен леопард” в Локарно и др. Филмът му Медиатор (2008) е грузинското предложение за номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Сред немските му филми са Lost Killers (2000) и Страх от изстрел (2003). Предпоследният му филм, преди Бог на щастието (2015), се казва Инвазия и излиза в Германия през март 2013 г.

Харут юн Хачатрян
Режисьор, Фестивален директор

Harutyun-Khachatryan.jpg

Харутюн Хачатрян е роден на 9 юни 1955 г. в Ахалкалак. През 1977 г. е приет във факултета по кинорежисура в Педагогическия институт в Ереван, където учи в класа на прочутия режисьор Юри Йерзнкян. Завършва през 1981 г. От 1979 г. работи в студио “ArmenFilm” като асистент-режисьор и асистент-оператор, а по-късно и като режисьор. През 1991 г. създава фестивала „Дебют”. Между 1993 и 1994 г. работи в Министерството на външните работи на Армения като ръководител на Департамента за култура и наука. За филма Documentarist (2003) получава Държаваната награда на Армения. През 2004 г. организира Международния филмов фестивал в Ереван „Златна праскова” и до днес е негов директор. От 2006 г. Хачатрян е член на Европейската филмова академия. За филма Граница през 2010 г. получава Президентската награда на Армения. Лауреат е на множество важни международни филмови фестивали.

Клаус Едер
Филмов критик, генерален секретар на ФИПРЕССИ

klaus_eder_02.jpg

Роден е през 1939 г. в Аусбург. От 1959 г. учи немска литература в Щутгартския университет. От 1966 до 1968 г. е редактор на месечното филмово списание „Film”. От 1968 г. е филмов критик в националното обществено радио „Bayerischer Rundfunk“. Написал е множество книги, сред които за Анджей Вайда, Луис Бунюел, Никита Михалков и Андрей Кончаловски, Артуро Рипщайн, Им Куон-тек, Нагиса Ошима и др. Съавтор е на „История на българското кино”. Куратор е на поредица от 30 немски филма от 50-те, озаглавена „After the War, Before the Wall” за Нюйоркското филмово общество в Линкълн център (2002). От 1986 до 2007 г. е програматор на Международния филмов фестивал в Мюнхен. Член на международното жури на различни кинофоруми (сред които във Венеция, Монреал, Истанбул, Москва, Карлови Вари, Одеса, Йерусалим, Бари). Генерален секретар на Международната федерация на филмовите критици (ФИПРЕССИ) от 1987 г.

Кристина Грозева
Режисьор

Kristina-Grozeva.JPG

Завършва СУ и работи като журналист в телевизията. Впоследствие завършва НАТФИЗ. Студентските u късометражни филми печелят различни награди на международни фестивали. Заедно с Петър Вълчанов режисират документалния филм Притча за живота (2009) и телевизионния Принудително кацане (2010). След това двамата пишат и режисират късометражния Скок, който е номиниран за Европейска филмова награда през 2013 г. Урок е техният пълнометражен дебют и е селектиран в Торонто, а също така печели наградата за нови режисьори в Сан Себастиан, Специалната награда на журито в Токио, наградата в програма „1-2” във Варшава, международната награда за дебют „Ингмар Бергман” в Гьотеборг, Специалната награда на журито и наградата за най-добър сценарий в Солун и много други.

Петър Вълчанов
Режисьор

Petar_Valchanov.jpg

Завършва Училището по изкуства в Пловдив през 2000 г. След това завършва Филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ. Заедно с Кристина Грозева режисират документалния филм Притча за живота (2009) и телевизионния Принудително кацане (2010). Двамата пишат и режисират късометражния Скок, номиниран за Европейската филмова награда през 2013 г. Урок е пълнометражният им дебют и е селектиран в Торонто, а също така печели наградата за нови режисьори в Сан Себастиан, Специалната награда на журито в Токио, наградата в програма „1-2”във Варшава, международната награда за дебют „Ингмар Бергман” в Гьотеборг, Специалната награда на журито и наградата за най-добър сценарий в Солун и много други.

БАЛКАНСКО ЖУРИ

Божидар Манов
Филмов критик, президент на журито

Bozhudar-Manov-portret-Standart.jpg

Роден в София през 1947 г. Кинокритик и журналист (в. “Преса”, БНР, Дарик радио, сп. “Кино” и др.). Декан на факултет “Екранни изкуства”, НАТФИЗ. Преподава и в НБУ-София. Член е на Националния съвет за кино (2004-2010), на Управителния съвет на Национален фонд “Култура” (2005-2009) и вицепрезидент на ФИПРЕССИ (2001-2005). Член е на Европейската филмова академия. Многократно председателства и участва в международни журита на кинофестивалите в Берлин, Венеция, Кан, Солун, Истанбул, Пусан, Сочи, Карлови Вари, Сан Себастиан, Виареджо, Валядолид, Палм Спрингс, Висбаден, Гьотеборг и др. Има редица участия в международни конференции, научни симпозиуми и конгреси. Автор е на много статии в български и чуждестранни издания, както и на книгите “Теория на киноизображението” (1996), “Дигитална аудиовизия” (2000), “Дигиталната стихия” (2003), “Неизмислено човече” (2004), “Фестивални срещи” (2007), “Кино и други изкушения” (2008), “Еволюция на екранното изображение” (2004, 2012).

Изабел Щевер
Режисьор

Isabelle-Stever.jpg

Изабел Щевер е родена през 1963 г. в Мюнхен. През 1984 г. започва да работи по игрални и телевизионни филми и да прави свои изложби в Берлин. Завършва Техническия университет в Берлин през 1994 г. с диплома по математика. Същата година започва курс по кинорежисура в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин. През 2002 г. дипломният u филм Портрет на женена двойка печели награда „Първа стъпка” за нов режисьорски талант. Дебютният u филм Гизела има премиера на Международния филмов фестивал в Локарно през 2005 г. и печели австрийската награда „Crossing Europe Award”, както и много други. През 2010 г. снима пълнометражния Blessed Events, чиято премиера е на фестивала в Торонто. В допълнение към работата си като кинорежисьор и сценарист тя преподава кино в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин и във филмовата академия Бадем-Вюртемберг.

Саймън Пери
Филмов експерт

Simon-Perry.JPG

След десет години като независим продуцент (включително на филмите на Майкъл Радфорд Another Time, Another Place, 1984 и Бяла напаст) Саймън Пери оглавява националната филмова агенция на Великобритания от 1991 до 2000 г. Забележителен успех постигат The Crying Game на Нийл Джордан, Орландо на Сали Потър, Голи на Майк Лей, Преди дъжда на Милчо Манчевски, Земя и свобода на Кен Лоуч, Плъзгащи се врати на Питър Хауит, Ничия земя на Данис Танович, Ритай като Бекъм на Гуриндер Чада. Между 2006 и 2010 г., Саймън Пери управлява Ирландския филмов борд. Сред филмовите успехи от този период са Веднъж на Джон Карни, Гараж на Лени Ейбрахамсън, Целувки на Ланс Дали и Големият полицай от малкия град на Джон Майкъл Макдона. В момента Саймън Пери е директор Международни продукции във “Film Vast” в Швеция – най-големият регионален фонд в Скандинавия. Той е президент и на "Ateliers du Cinema Europeen" (ACE).

ДОКУМЕНТАЛНО ЖУРИ

Триша Зиф
Режисьор, президент на журито

TRISHA-Ziff.png

Филмите на Триша Зиф включват Oaxacalifornia (САЩ/Великобритания – 1995), продуцент; Чеволюция (2008) – филм, който се появява след кураторската работа на Зиф около личността на Че Гевара и книга по темата. През 2011 г. режисира Мексиканският куфар, копродукция на Мексико и Испания. Зиф е продуцент и режисьор на Мъжът, който видя твърде много (2015). Прави и трите късометражни филма Pirate Copy; Pirate Stories (2014), които разказват за света на филмовото пиратство. Заснети са в Лондон, Палестина, Дубай и Мексико Сити. В момента развива следващите си проекти: Witkin & Witkin – изследване върху възприятието чрез работата на двама близнаци, Джоел Питър и брат му Джером; Return to Oaxacalifornia, който разказва за миграцията на едно семейство от Оаксака към Фресно, Калифорния, сниман над 25 години и продуциран от Сиймъс Макгарви. Триша преподава кино и медийни науки и е гостуващ лектор в различни университети в САЩ, Мексико и Европа.

Симоне Бауман
Продуцент

Simone-Baumann.jpg

Симоне Бауман работи като филмов продуцент от повече от 20 години и е продуцирала много документални и игрални филми. В момента е директор на документалния департамент на „Saxonia Entertainment GmbH“. От 1997 до 2010 г. е управляващ директор на независимата продуцентска компания „Le Vision”. Тя е опитен копродуцент и е един от водещите европейски експерти за аудио-визуалните пазари на Русия и бившия Източен блок. В допълнение към продуцентската u работа от 2005 г. Симоне работи като източноевропейски представител в немското кино. Същотака ръководи множество филмови продукции в бившия Съветски съюз като изпълнителен продуцент и консултант. Симоне Бауман е основател и член на Руско-германската филмова академия и е член на борда на Асоциацията на немските документални продуценти от 2003 г.

Милена Кънева
Режисьор

Milena-Kaneva.jpg

Милена Кънева е родена в Русе. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. През 1987 г. се мести в Италия, където започва кариера като журналист и продуцент в новинарската агенция TWN, а по-късно и в APTN. Снима репортажи в Източна Европа, Африка, Южна Америка и Азия. Като журналист на свободна практика и продуцент, тя е на някои от най-горещите точки по света. Ексклузивното u интервю с Аун Сан Су Чи – носителката на Нобелова награда, която е държана под домашен арест от военната диктатура в Мианмар, свързва Кънева с тази страна завинаги. През 2000 г. тя продуцира първия си пълнометражен документален филм The Initiation за женското генитално осакатяване в Мали и печели първа награда на фестивала „Два свята”. Документалният филм Тотално отричане – написан, продуциран и заснет от Милена Кънева, е резултат от шест години здрава работа в джунглите на Бирма и американските съдилища. Този филм обикаля различни фестивали по света, а през 2006 г. u носи наградата за човешки права „Вацлав Хавел”.