Пътувайки из България, обичам да откривам места, които регистрирам в
блекбърито си като Kita’s Place. Тук са включени двадесет ресторанта и
няколко бара. Добавям и две места от миналото, които вече не са същите,
но са част от спомена.
Живея в центъра на София. На ул. „Княз
Борис І“. Тъй като пътувам много през годината, обичам да си бъда в
къщи, когато съм в София. Работя от дома и рядко излизам. Освен, ако не е
за срещи – в офиса или най-често наблизо. По тази причина местата за
хапване, които посещавам, са на нашата или на първата успоредна улица –
„Цар Асен“. Kita’s Shortlist на кварталните места, включва:
„Часовникът“ или „Fun Housе The Clock“,
ул. „Цар Асен“ 81, +359 888 309 090. Намира се на половината разстояние
между дома и офиса. Любимо място за срещи. Служебни и лични. Новите
собственици промениха характера на заведението и заложиха на културата
на виното и интернационалната кухня. Винаги има качествено вино на
седмицата, а от менюто любимо ми е „Пиле Казабланка“, което изчезна от
листа, но знаят все още да го правят. Тук традиционно срещам журито на
СФФ.
„Memory“ (Спомени), на „Княз Борис І“ 66, Тел: +359 888 896 985, 02 952 6250.
Любимият
ми бар в квартала. Моята маса е втората отдясно на входа. Всичките
филми, които сме правили през последните 12 години, са започнали от тази
маса. Дано не го затворят, както се говори. Тръгна заедно с фестивала
от началото на 90-те.
„Слънце и луна“, ул.
Гладстоун 18-а, тел: +359 895 648 477. Вегетериански ресторант с
органична храна и най-добрият хляб в София, който акостира в нашия
хладилник един път седмично.
„Murphy’s”, ул.
Кърниградска 6, Тел: 02 980 2870. Най-близкият ирландски пъб. Винаги е
добре да имаш истински пъб близо до дома. Тук отпразнувахме включването
на „Светът е голям“ сред 9-те номинации за Оскар. Тук гледам Бербатов,
когато искам да е шумно и да се лее черна бира.
„Пасторант“,
София, ул. „Цар Асен“ 16, тел: 0887 026 190. Любимият ми италиански
ресторант в България. Уютна атмосфера, качествена храна и избрани вина.
Пастата е отлична, по-добра от тази в много ристоранте в Италия.
Любимите са ми арабиата и пеперончино, която сега нарекоха „Пасторант“,
както и виното на чаша което предлагат – бутилират им го специално в
Кастра Рубра. Всички в заведението са много мили и можеш да им се
довериш, ако се колебаеш в избора.
В разширения квартал добавям още:
„Фемили“,
София, ул. Гладстон 52, тел: 02 980 9012. Открихме тази бирария с
мексиканска кухня преди 2 години, в едно лято, когато жадни опитахме
чешката бира „Конрад“ и веднага ни спечели. Оттогава сме редовни в
топлите месеци. Собственикът знае кога сме в София, защото не пропускаме
да се разпишем вечерно време с по две бири, мексикански картофи и
баварски наденички.
„Хамбара“, София, ул. 6-ти
септември 22. Несравнимият Бар № 1 на София. Уникално място, където
можеш да срещнеш винаги рпиятели и познати след 11 ч. вечерта. Посещавам
го още от 90-те години, дори един път ми направиха вечер в стила на МТV
Storytellers. Гостувахме с Пешето и между 1-2 истории, свирихме по
парче. Беше забавно. Тук е последната спирка на фестивалните гости след
прожекции, вечери и купони.
Извън квартала класическото Kita’s Place е:
„Под липите“,
София, ул. Елин Пелин 1, +359 888 954 406. Елитният национален
ресторант в града. Тук правим традиционната вечеря на откриването на
София Мийтингс. Една от най-впечатляващите вечери на филмовите
фестивали. Пиршество на балканската кулинария от най-висока проба.
Откриваме вечерта с кратко слово в екип в състав: Франк Алберс от
Фондация Роберт Бош, Мира Сталева и Кита. В съпровод на гайда.
Извън
София имам няколко традиционни любими места, както и новооткрити,
следствие на пътуванията ми в търсене на партньорства за „София Филм
Фест на път“:
„Молерите“, Банско, ул. Глазне 41,
тел: +359 888 844 944, (0)898 844 944, (0)887 844 944. Любимата ми
българска механа. С радост я открихме още от началото на 90-те, когато
се казваше „Молеровата къща“ и беше в къща на поне 100-200 години, в
която трябваше да се наведеш, за да влезеш. Славчо (Спасов) ми е
разказвал, че там са снимали още „Мера според мера“. Собственикът Малин е
ресторантьор и предприемач от класа и не случайно построи новото
заведение „Молерите“ заедно с хотел към него, което се превърна в магнит
за мен и избрани фестивални гости, особено след затваряне на старата
механа. Ако нямате идея какво ви се яде, просто се доверете на Малин. Аз
винаги започвам с бански старец на тиган и катино мезе, и в зависимост
от компанията поръчвам шиш на майстора, който забиват на гредите над
масата. Любимата ми маса е вляво от входа до огнището. Вечерно време се
оставяме в ръцете на оркестъра, почти непроменен през последните 20
години. Поръчайте си акапела и лидерът му Динко Чолев не само ще запее,
но и ще разкаже история.
„Истанбул“,
Автомагистрала „Тракия“, близо до тунела Траянови врата, собственик:
Зеки Окзус, тел: 0899 255 595. Класическият турски ресторант в България.
Няма начин при връщане към София да не отделя час за майсторските
кебапи, обилната чобан салата и прясно изпечения хляб, по метър дълъг.
Ресторантите в Истанбул имат да учат занаят при Зеки, който можете да
срещнете в старата постройка да кълца бързо салати и да се грижи за
кебапите.
„Гролш“, Бургас, Приморски парк, тел:
0894 383 634. Посещавам тази бирария в морската градина от 10 години,
когато там ме заведоха Йорданка и Георги Ингилизови, Георги Дюлгеров и
Борето Чакринов. Имаме традиция по повод пресконференции или закриване
на София Филм фест на Брега да хапваме там пикантни пипала от калмари,
правени по оригинална рецепта на готвача, чернокоп и зарган. Бяхме с
Данчето и тази година, месец преди да си отиде.
„Ереван“,
Пловдив, ул. Отец Паисий 29, тел: 0894 762 779. Вкусният арменски
ресторант в Пловдив. Казват, че се е преместил малко встрани на същата
улица. Но спаначените и цариградските кюфтенца, както и чревцата трябва
да са същите.
„Найлона“, Пловдив, ул. Бенковски
7. Бар № 1 в Пловдив. Много ъндърграунд атмосфера, малко неглеже, но
всъщност с вкус и стил, който собственикът Вожда не променя от
десетилетия. Там със сигурност можете да опитате ПГР (пловдивска
гроздова ракия) и да загубите на бас, ако настоявате, че слушате „Пърл
Джем“ вместо пловдивска гръндж група.
„Стара Варна“ е музей на фотографията на Варна, много интересен, на първия етаж на къща в гръцката махала на града. Още по-интересно е това, което се намира в мазето – винарна с отбрани вина от цяла България. Всичко се осмисля след среща с Ламбрин Сотиров, който след кратък тур из фотогалерията, ще ви отведе в подземието. Не пропускайте да си поръчате дегустация на пет вина, която Ламбрин ще направи с удоволствие и много професионално, а накрая удоволствието ще е взаимно, след опитаните уникални български вина от тамянка до рубин.
„Бухчевата къща“, Стара Загора, ул. Цар Шишман 52, тел: 0896 103 992, 0542 600 570
Къщата е на 100 години и е рядък пример на български сецесион. Собственикът е направил елитен ресторант, който се превърна в привлекателен център на екипа и гостите на София Филм Фест в Стара Загора. Богато и много качествено меню в елегантна и направена с вкус обстановка.
„Никулден“, Силистра, ул. Пристанищна 2, 086 822 214
Рибният ресторант на Силистра, намира се на платформа на Дунава. В менюто присъстват много видове риба от голямата река, вкусно приготвени. Единственият проблем са рояците комари, които искат обилно пръскане с препарат на всички голи части на тялото.
„Малкият Интер“, Велико Търново, ул. Иван Вазов 22, тел: 0885 152 722.
Уютна артистична обстановка с много стари мебели и инструменти. Еднакво добре се котира и като бар, и като ресторант. Клиентелата му би трябвало да са хора с артистичен дух. След като го откриете, непременно ще повторите.
„Хадживелинов хан“, Боженци, тел: 0885 333 148.
Стилно възстановена къща с двор с поддържана ливада и ресторант, където може да се доверите на готвача, пък и не пропускайте двойно препечената ракия, която собственика Велин ще ви препоръча.
Ето и двете места от миналото:
„Банска къща Миле Поп Йорданов“, София, ул. „Васил Друмев 5. Всъщност сега този ресторант се казва „Велико Търново“. Но за мен си остава старата слава на Банската къща, в който сме били повече от 10 години от средата на 90-те. Обичахме да сядаме срещу огнището и да сме първите, които срещат оркестъра. Пеехме с цяло гърло и от сърце, а за текстовете си имаше публикувани книжки, които се раздаваха из заведението. Оркестърът, заедно с незабравимият кларинетист Малака, участва в два наши филма. Малака вече го няма. Оркестърът не е същият, заведението – също, но все още имаме сантимент да ходим там.
„Отвъд алеята зад шкафа“, София, ул. Будапеща 31. И този елитен софийски ресторант вече го няма. Сега се нарича „Adi's Cook & Book“, тел: +359 882 686 802, 0898 686 802. „Отвъд алеята“ беше мястото, с което впечатлявахме най-взискателните вкусове на нашите гости. Кончаловски пожела два пъти да го посети. Също и Йоселиани. Имахме специален бартер със собствениците: кино срещу храна, който изпълнявахме стриктно, пък и оставахме сити, защото киноманската страст на собствениците и персонала ни предоставяше много възможности. Сега нещата са по-различни, но споменът остава.