На 31.03. 2016 г., в последния ден от програмата на 20 София Филм Фест представихме една много важна секция - „Нов подход към обществото“, защото фестивалът винаги представя любопитни теми и подкрепя добрите каузи!
„Истината за българската гора“ и „Моята лична болка“ на Патрик Смитьойс са един решителен документален принос към борбата за опазването на българската природа, една борба, която става все по-наложителна. „Истината за българската гора“ изследва негативните ефекти от безконтролното изсичане на дървета в страната, докато „Моята лична болка “ се фокусира върху проблемите с чистотата на водата на р. Искър и състоянието на резервата от другата страна на язовир „Искър“.
И защото темите наистина са важни за обществото, след прожекциите ние инициирахе дискусия, в която участваха самият Патрик, представители на някои от най-важните еко-организации, както и граждани. Според самия Смитьойс, трябва да се възстанови дейността, в която само държавата има право да сече и изнася отсечените дървета от гората. Той посочи, че не е реално да считаме, че можем да опазим гората напълно от сеч, защото в България има голям проблем с безработицата и много хора разчитат на работа в този сектор.
„Искаме или не, трябва да развиваме индустрия, която работи с дървесината, и да се създаде обща стратегия за това колко време производителите могат да разчитат на качествена дървесина”, каза Патрик и насочи нашето внимание към друг интересен акцент, свръзан с българската психология на месианство. „В България има надежда, че спасението ще дойде отвън. В чужбина на никой не му пука какво се случва в България и за чуждите държави е по-добре ние да им внасяме дърветата си, отколкото те да секат техните..“. Една много голяма австрийска фирма има голямо лоби в България и вече се говори за огромни концесии, в които цели територии ще бъдат дадени предадени на концесионера, допълни той.
Патрик е на мнение, че има нужда от международно партньорство в областта, защото проблемът не е само български. За това трябва да се създаде и система за контрол на европейско равнище по въпросите за изсичането на горите на континента, като идеята е тя да контролира и българските органи.
„Най-тъжния извод е, че няма повече време. Ние летим с бясна скорост към една черна дупка. Крайно време всички съвестни хора в тази държава да се съберат и да направят това , което най-малко могат - да работят заедно. Трябва да има общ план и да започнат да се излъчват подходящи хора в различни области. Ако на следващите избори не изберем правилен екип от хора, ще преминем точката, от която няма връщане. Ние сме близо до този момент.“ , бяха заключителните думи на Патрик Смитьойс.
Ива Александрова от “ Зелените“ посочи, че Законът за горите е мног о слаб, защото обслужва интереса на политическите партии от много години. Предложението на „Зелените “е да се „отдели брадвата ог гората“ – т.е. да се отдели заетостта от бизнеса с дървесина. Това ще внесе яснота в объркания в момента въпрос кой сече и кой продава. Освен повече контрол върху сечта и повече правомощия за лесничеите, тя предложи налагане на мораториум върху износа на необработена дървесина, за да се стимулира производство с добавена стойност в страната.
Мнението на Нели Арабаджиева от WWF е, че че има нужда от по-голям контрол от страна на гражданите и подчерта, че хората предпочитат да изпращат сигнали до неправителствените организации, отколкото до отговорните органи, но е нереалистично очакването, че тези организации с наличните си ресурси могат сами да се справят с всички подадени сигнали и да упражняват натиск върху институциите в същото време. Тя каза още, че сега всеки може да провери в Изпълнителна агенцията по горите, дали мястото, от където се изнасят отсечени дървета, е разрешено, и вече могат да се изпращат сигнали до отговорните органи.
Андрей Ралев от Коалиция “За да остане природа в България” беше единственият с позитивен коментар по темата и отбеляза, че скоро ще има положителна промяна в цялото общество, сценарий, подобен на румънския и допълни, че в България са останали стари гори и неговата организация е направила предложение за тяхното запазване. Има и механизми , чрез които гражданите ще могат да се включат през тази година, и това са областните планове за развитие на горските региони. На всякъде ще се правят публични консултации с жителите, по въпросите касаеши горите, които трябва да се запазят.
Всички участници в дискусията се обединиха около идеята, че власта е арогантна и природата може да бъде запазена само с обединение, търпение и постоянен натиск и призоваха гражданите да са активни, да изпращат снимки и сигнали за незаконна сеч.
По време на 19-тото фестивално издание, екипът на София Филм Фест, заедно с „Прозрачни планини” и WWF, отново инициираха разговори по темите за незаконната сеч и запазването на старите гори, а благодарение на кампанията „Не ни Безпокойте!” бяха раздадени стотици жълъди за залесяване с Летен и Цер дъб.
София Филм Фест ще продължава да следи темата и да селектира документални филми, важни за обществото.