И през 2016 година по традиция, в програмата „Кино и мода” на София Филм Фест представяме емблематична за модната индустрия личност – този път фокусът е върху лошото момче на английската мода Александър Маккуин.
„Наследството на Александър Маккуин” е документален поглед на френския журналист Лоик Прижан, който в случая е режисьор и сценарист. Той представя образа на един корифей в света на модата с огромен принос в световен мащаб. Все още е твърде рано да се осъзнаят реално обхватът на влиянието му и ефектът от творчеството му. Всичко около него го вдъхновява и се прокрадва в неподражаемите облекла и пърформънси, който създава. Филмът разказва за „тъмните” моменти в живота на великия британски дизайнер, тревожността, депресията и най-тежката загуба в живота му – тази на майка му. Показани са някои от последните му колекции. Аудиторията на филма са всички онези хора, които са вдъхновени и се вълнуват от красотата, модата и магията на киното.
Филмът беше показан за първи път в България преди броени дни в кино „Люмиер” - пред препълнена зала. Предверието на киното беше преобразено със специална инсталация, а модел с порцеланово изражение, облечена изцяло в бяло, посрещаше публиката. Вечерта беше посветена на модата и отново партньорството между Vogue Vision и София Филм Фест гарантира на публиката изживяване, което добавя шик и пъстрота, емоция и блясък във фестивалните дни. Коафьорът Митко Дамов и Мира Сталева – заместник-директор на София Филм Фест приветстваха злителите. Както всяка година, бяха раздадени специални награди. След прожекцията творческата енергия на публиката от истински ценители на модата беше насочена към зала Matti’D, където аудиторията я очакваше стайлинг дефиле на коси, вдъхновени от Маккуин.
Митко Дамов:
„В България, никога не е имало и няма да има висша мода”
Сред модните среди стилистът Митко Дамов е известен като магьосникът на модата. Винаги усмихнат и вежлив, едновременно дързък и мек, той гради имиджа на много известни личности, като създава за тях невероятен стайлинг.
Какво ни завеща Аликсандър Маккуин?
Неслучайно филмът носи заглавието „Наследството на Аликзандър Маккуин”, защото както всички знаят за огромно съжаление, той не е сред живите. Едно сравнително бедно момче от британската работническа класа показва как може да успее, когато човек има талант, носи гения в себе си и е решен да го развива. Всичко се случва въпреки и благодарение на това, че той живее и твори в Западния свят.
Когато говорим за висша мода, ние си представяме винаги френската висша мода. Маккуин показа, че и в Англия може да се прави не по-малко и не по-лоша висша мода. Мода, която сама по себе си да бъде разпознаваема. Създаде наследство в типичния за него готик стил. Остави колоритни шоута, освен колекциите с невероятно много работа по тях. Представянията на моделите му бяха винаги съпроводени с мизансцен, с режисура. Това допълва, доразвива внушението, което той иска да постигне с дрехите си. Пример е колекцията с Жана д’Арк – горящ модел, която излиза с рокля, която е цялата в червено, лицето е покрито и пламва огън в обръч, който изобразява кладата, с движенията на модела и нейните гърчове.
Това говори за характера му, за бунтарския дух, който носи в себе си и за това, че той не би се примирил, преди да постигне всичко онова, което иска. Хората като него са носители на промяната.
Има ли български аналог на „лошото момче на британската мода”?
Има много хора, които биха желали да му подражават. Единици са тези, които могат да достигнат тази висота. Най-тъжното е, че младите към днешна дата нямат фантазия и мотивация. Нов български университет е една прекрасна лаборатория, откъдето могат да се излюпят такива таланти. Най-големият проблем е, че прохождащите дизайнери нямат амбицията, нямат тръпката, не носят бунтарския дух в себе си, за да могат да бъдат убедителни и да постигнат такива резултати. За съжаление, в България никога не е имало и няма да има висша мода. Чисто исторически нямаме такива предпоставки. Липсата на внимание към изкуството и културата и липсата на истинска аристокрация не може да роди гении. Това е болно общество.
Как режисьорът на филма е уловил личността на този гений?
Това е един много интересен режисьор и представяме последния му филм, свързан с модата. Всичките му творби са посветени на „великата диктаторка”. Тази френска гледна точка придава шик в котюра, в работата на един истински гений. Ако филмът беше направен от британец или италианец, или който и да било друг, погледът щеше да бъде коренно различен. По типично френски маниер, авторът успява да достигне до Маккуин по възможно най-чистия, най-прекия път и да предаде онова, което е той самият – гений, луд, но невероятно талантлив творец.
Какъв е стилът на Аликсандър Маккуин?
Според мен той носи в себе си цяла епоха, един много съвременен прочит на готиката. Това е много вдъхновяващо, кара ме и да мечтая, и благородно да завиждам за това, че този човек, роден в бедно семейство, но на правилното място, успява да се развие и да израстне до световни висоти. Той ще остане завинаги в историята на модата.
Защо надарените хора си отиват по рано от този свят? Тази закономерност се наблюдава най-вече в шоубизнеса.
Винаги се питаме защо, защо тези добри, качествени и талантливи хора ни напускат без време и остават лошите хора?! Този човек със сигурност е станал ангел и ни гледа отгоре. Най-вероятно това, което прави, е да дава насоки, да не позволява да се измества пътя, по който да вървят следващите го, възхитените от онова, което той е създал. Той сава сила и мотивация на Сара Бъртън, която в момента е дизайнер на къщата, не само да продължи, но и изработвайки си собствен почерк, да запази всичко, което той е оставил. Това е най-ценното.
Репортер Десислава Томова