На откриващата пресконференция в зала Matti‘D Мира Сталева, ръководител на "София мийтингс” и Станислав Станев, представиха програмата на 13-то издание на София Мийтингс, което ще се състои от 17 до 20 март в гранд-хотел "София". Конференцията се проведе вчера - 14 март.
Форумът включва представяне на проекти за първи, втори или трети пълнометражен игрален филм на режисьори, както и Balkan Screenings – специални прожекции на нови български филми за професионалистите от индустрията. Тази година участват общо 27 проекта от различни страни, търсещи съфинансиране или копродуценти. Те са избрани между над 120 кандидатствали. Голямата награда на "София мийтингс" е 50 хиляди евро в услуги и чек за пет хиляди евро. Тя ще бъде връчена от филмовото студио "Ню Бояна", основен партньор на София Филм Фест.
Очаквайте повече подробности и информация за „София мийтингс“ в следващите броеве на вестника!

_______________________________________________________________________________________________________________________

Пресконференция, посветена на Jameson Short Film Award 2016

Вчера, на 14 март, се проведе пресконференция по повод традиционната конкурсна програма за късометражно кино на Jameson.
За 13-а поредна година специално избрана комисия изгледа 95 късометражни творби, които кандидатстваха в традиционния конкурс на Международния филмов фестивал София Филм Фест и Jameson Irish Whiskey. На 20-ото издание на София Филм Фест с  тази отговорна задача се ангажираха актьорът и режисьор Ивайло Христов, актрисата Маргита Гошева, продуцентът и режисьор Илиян Джевелеков, Анита Димитрова – журналист и носителката на Наградата JAMESON за 2015 година – Антония Милчева, режисьор.
Създадена преди 16 години, наградата JAMESON продължава да бъде сериозна мотивация за българските кинорежисьори. Съвместна инициатива на Jameson Irish Whiskey и Европейската Асоциация на филмовите фестивали, Jameson Short Film Award първоначално се връчва на 18 фестивала в различни точки по света, а у нас се появява за първи път през 2003 година. В последните няколко години призът Jameson се връчва само в България и Ирландия.
Международното жури на юбилейния 20-ти София Филм Фест ще посочи победителя на официалната церемония по награждаването на 19 март 2016 в Зала 1 на НДК
Повече информация четете в печатното издание на седмия брой на вестника на 20-ия София Филм Фест.

_______________________________________________________________________________________________________________________

Димитър Коцев – Шошо: „Създаването на всеки филм е желание да разкажеш история”

Най-новият филм на режисьора Димитър Коцев-Шошо „Баща ми, майка ми, сестра ми" ще има своята премиера на 20-ото юбилейно издание на София Филм Фест. Това е вторият пълнометражен филм на Шошо след „Лора от сутрин до вечер" (2011), заснет по едноименния му дебютен роман. Шошо е модерно мислеща и многолика персона, която разбива стереотипите.

Задава се втория ти пълнометражен игрален филм „Баща ми, майка ми, сестра ми”. Кои са прототипите на героите, които си представил?

Когато пишехме историята заедно с Иван Марков, се бяхме концентрирали върху това да измислим герои, които са ни интересни. Не сме търсели прототипи, но със сигурност всеки автор ползва някаква база данни с реални хора и събития, които превръща в разказ.

Какъв е жанра на филма?

Филмът е комична мелодрама - не знам дали има такъв жанр, но историята е такава.

Кои са реципиентите на този филм? Към кого го адресираш?

Филмът е адресиран към младите. Надявам се те да го харесат, защото сред старите (моето поколение и нагоре) цари такъв всеобщ скептицизъм и апатия, че дори не бих се зарадвал ако го харесат. Историята разказва за две сестри в тийнейджърска възраст и се надявам той да допадне на публиката между 14 и 30 години. Току-що си измислих този демографски таргет, възможно е дори да не съществува.

Кое диктува саздаването на един филм – пазара или интуицията ти?

Създаването на всеки филм е желание да разкажеш история. Така че по-скоро става дума на неразумен акт, а не на сериозно обмислена пазарна схема, защото в страна като нашата това не може да бъде източник на нормални доходи за авторите. Остава идеалната цел да накараш поне няколко хиляди души да се заслушат в твоя глас и в гласовете на всички, които са ти помогнали да създадеш този филм.

Какви са креативните механизми, по които създаваш едно произведение? Откъде генерираш идеи и вдъхновение?

Както идеите така и вдъхновението са навсякъде наоколо – милиарди идеи, милиарди поводи да се вдъхновиш. И затова е наистина странно че понякога не успяваме да уловим нищо полезно. Успокоява ме само фактът, че това не е само мой проблем, а може да засегне дори най-креативните автори. Радвам се, че все пак ми се е случвало и надявам се, че ще продължи да ми се случва да крада с пълни шепи от света.

Кой е Димитър Коцев-Шошо – преводача, писателя, режисьора, сценариста, продуцента или пътешественика?

Напоследък съм доста по-малко пътешественик и това леко ме дразни. Но то не може всичко – през последната година имах две прекрасни големи пътувания. Едното беше самотно, но много весело – писането на романа "Скарида". А в другото пътуване бяхме десетки хора и съм им благодарен, защото те направиха снимането на филма едно емоционално, смешно и нежно преживяване. Това са филмите за мен – едни пътувания, в които се създават приятелства.

Гледайте филма „Баща ми, майка ми, сестра ми“ на 18 март от 18.30 в кино „Люмиер“

_______________________________________________________________________________________________________________________

ФОКУС НА БРОЯ - „ПРИРОДА ЗА ПРОДАН”

Свеж въздух, чиста вода и незамърсена околна среда: безценно, нали? Вероятно не.
 
„Природа за продан” провокира своите зрители да се противопостаят на жизнено важния и някак притеснителен въпрос дали сме изчерпали Майката Природа. Ако сложим цена на услугите, които природата ни предоставя – като например пречистването на въздуха от горите – ще успеем ли да предотвратим бъдещи вреди върху околната среда? Или си проправяме опасен път към модифициране на природата от ориентиране към печалба корпорации и банки. Няма верни и грешни заключения, но филмът представя справедлив и изпълнен с размисли диалог, който трябва да пробуди зрителите от различни среди.
 
Гледайте "Природа за продан" на 16 март в Гьоте-институт от 20.00 часа

_______________________________________________________________________________________________________________________

„Когато земята олекне“ и безтегловността на юношеството

„Когато земята олекне” започва с красива и протяжна сцена, в която няколко дългокоси скейтъри, обагрени от залеза, правят несръчни трикове върху изоставен виадукт. Следва максималното приближение – очите на момчетата отблизо, докато отговарят на серия екзистенциални въпроси, които лесно биха намерили място в тийнейджърски лексикон. Заснет от трима съвсем млади грузински режисьори, Тамуна Карумидзе, Саломе Мачаидзе и Давид Мески, „Когато земята олекне“ ни представя нежен и поетичен портрет на юношеството, като едно празно, но красиво време, в което младите, изпаднали в безтегловност, изграждат собствена общност защитена от политическата лудост и разрухата, които заливат страната. Едни и същи ситуации се повтарят до безкрай в живота на героите – качени на дъските си, те обикалят приказно грозните изоставени строежи и паметници около Тбилиси, лутат се безцелно из града, отдават се на нощни безчинства и упражняват триковете си, докато в новините отново и се вижда най-примитивното лице на политиката.
Градът не ги приема и за това те откриват в границите му свой си собствен - „Обичам този Тбилиси, в който живея аз“ казва един от героите и ни го показва, застинал в свръх натоварената с емоции картина на юношеството. Скейтърите в „Когато земята олекне“ търсят свободата си там където всеки тийнейджър би я потърсил – в групата, в постоянното скитане, в алкохола и партитата, но сами не знаят дали са я намерили – в живота им отсъства структурата, която би направила свободата осезаема.
 
Гледайте филма „Когато земята олекне“, част от Документалния конкурс, УТРЕ, 16 март от 19.30 часа във Френски институт – кино „Славейков“

_______________________________________________________________________________________________________________________

Специални прожекции – български копродукции на 20-ия СФФ

Тази година София Филм Фест поставя специален фокус върху девет специални копродукции с българско участие. Като акцент можем да изведем откриващите две прожекции в тази селекция – „Лабиринти на любовта“ на Владимир Щерянов, копродукция между Русия и България, и „Лицето на пепелта“ на Шакауан Идрес Мохамед – филм от Иракски Кюрдистан с български копродуцент. „Лабиринти на любовта“ е съвременен руски филм с български режисьор и доста български актьори в най-добрите традиции на руското кино (дори на ниво филмова музика). Съвременна плетеница от любовни истории, разминавания и намирания, разгледани през призмата на комуникационните технологии – смс-и, фейсбук и т.н. – които са едновременно благословията и проклятието на света, в който живеем днес… а и повод за множество (траги) комични ситуации. Филм, който със сигурност би намерил своята широка публика и у нас. „Лицето на пепелта“ пък е история от Иракски Кюрдистан от 80-те години на миналия век (войната между Ирак и Иран) – история, ситуирана в малко кюрдско селце, в което мюсюлманското мнозинство съжителства с християни и язиди. Филмът е изключително красив и витален, направен е с много обич и с тънко чувство за хумор и ни предлага една допълнителна гледна точка към живота на кюрдската общност. В момент, в който кюрдите и в Сирия, и в Турция, и в Ирак отново са в новините и отново трябва да се борят със зъби и нокти не просто за признаването си като народ, но и за живота си, за физическото си оцеляване в контекста на една много по-страшна война, „Лицето на пепелта“ ни предлага поглед към обикновеното ежедневие на тези хора. Актьорският състав е уникален, като трябва да се има предвид, че професионални актьори във филма са едва двама души от екипа. Режисьорът Шакауан Идрес Мохамед пък е копродуцент на един български филм на кюрдска тематика, който ще бъде показан в рамките на 20-ия София Филм Фест – „Жената на моя живот“ на Антоний Дончев, участващ в секцията „Ново българско кино“.

Гледайте "Жената на моя живот" на 17 март от 16.00 часа в кино "Люмиер"

_______________________________________________________________________________________________________________________

Между документалното и игралното кино

Интервю с Боя Харизанова, режисьор на филма „Любов“, част от конкурса за късометражно кино на Jameson

„Любов” е един проникновен и интимен поглед не само към бита и алиенацията на населението, но и към едно от най-сложните неща в света – човешките взаимоотношения. Още с първите кадри веднага придобиваме усещането на достоверност и автентичност – красиви и закътани локации, родопски народни песни, а в последствие и чрез диалекта на околните и главната актриса. Тя е натурсчик – сериозно предизвикателство за един млад режисьор като студента в четвърти курс ФТР Боя Харизанова от Натфиз. По-подробно за филма си ще ни разкаже тя, тъй като с напредъка на разговора ни границата между документалното и игралното кино постепенно започна да се размива.
 
„Любов” е по мотиви от произведението на Матей Вълев със същото заглавие/  Кое те накара да избереш точно този разказ?

Бях избрала друг разказ, който ми беше много присърце и исках да направя. Оказа се, че същият е избран от големи продуценти и спечелил сесия в НФЦ. Това го разбрахме 3 седмици преди първата ми питчинг сесия. Бях в такава позиция, че трябваше бързо да предприема решение. Много ми се искаше история свързана със село. Винаги са ме вълнували човешките истории . Искам да разказвам такива неща, които се случват всеки ден. Изчетох много разкази, но никой не ме развълнува така както аз исках. Сетих се, че имах една лекция с моя професор Дочо Боджаков, в която другите ми колеги не бяха дошли. Споделих му за моя лична история свързана с криенето на близките ми тайна от мен в продължение на месеци. Тогава той ми предложи този разказ. Намерих го и го прочетох  и видях колко е близък– двама души крият един от друг за мъртвия си внук. По тази причина този филм ми е много присърце. 

Жената в главната роля е натурсчик. Как я избра и какво беше преживяването да работиш непрофисионална актриса?

Катерина Робова никога не се е снимала във филм. Ще скрия ако кажа, че не съм се притеснявала дали ще се справим или не. Когато тя видя за първи път сценария каза: „Ама това всичкото не мога да го запомня и да го кажа наведнъж”. От различните дубли и гледни точки тя смяташе, че не се справя добре. Катерина ме изненада със желанието си и всеотдайността си, което ме накара да предприема нов модел за филмите си. Да смесвам актьори с натурсчици. Натурсчика има една неподправеност във всичко, което въздейства на професионалните актьори.  Интересна конфигурация, в която всеки е полезен на другия.

Филмът ти е изцяло заснет от камера от ръка. Това търсен ефект ли беше с цел постигане на модерният сега игрално-документален филм?

Умишлено е търсен още от ниво драматургия. А и много ми е стерилно, когато камерата е статична. По време на една от първите му прожекции в НАТФИЗ, филмът беше объркан от студент за документален филм. Аз се зарадвах, че си е помислил така. Във филма всички минувачи, които са заснети, са случайни.

В такъв случай кое може да се каже че предпочиташ да снимаш повече – игрално или документално кино?

Преди година бих отговорила различно на този въпрос с документален, но сега категорично – игрален.

Какъв ще бъде следващият ти проект?

Дипломната ми работа. Три реални случки – на едната съм била свидетел, другата е свързана с мое лично преживяване, а третата – с лично преживяване  на сценариста ми. Въпреки това „Любов” си остава най-личният ми проект.

_______________________________________________________________________________________________________________________

„Край на играта“ – едно закъсняло съзряване

На 25, Джалал все още си играе на войник. Младият испанец колекционира пушки, униформи и екипировка, снима се в режисирани мисии и е приел крайно войнствения интернет прякор Лорд Секс. Джалал качва в мрежата огромно количество снимки и видеа, които го правят световноизвестен в собствената му субкултура. Междувременно обаче, като половината от връстниците си в Испания, той  нито работи, нито учи и участието му в му истинска мисия в Афганистан не катализира порастването му.  Вместо това разглезеният младеж се завръща в Испания със заключението, че в реалността войната е далеч по-скучна от симулираната в Ю-тюб. Джалал трябва де се откаже от презадоволения си начин на живот и да се раздели с „играчките си“ и своето алтер его  – кризата принуждава разведените му родители да продадат семейната къща и да му поставят въпроса какво смята да прави с живота си.
Деликатно, без да обвинява и без присмех, Алба Сотора ни показва перченето на Джалал, нежеланието му да се сбогува с детството, както и страховете на родителите му, че са се провалили. Дали най-накрая той ще успее порасне? „Краят на играта“ ни дава един отговор, а виртуалната реалност – друг…
 
Гледайте „Край на играта“, част от Документалния конкурс, УТРЕ, 16 март във Френски институт – кино „Славейков“ от 18.00 часа

_______________________________________________________________________________________________________________________

ФОКУС НА БРОЯ - „ЧИЧО БЕРНАР: КОНТРАУРОК ПО ИКОНОМИКА"

На 7 януари 2015 година по време на атентата в Париж в редакцията на „Шарли Ебдо” е убит икономистът Бернар Марис, наричан още „Чичо Бернар”. Забележителното интервю с него е заснето през март 2000 година като част от документалния филм „Неолиберализмът държи в клопка демокрацията”. Това е действителен „контраурок по икономика”, в който режисьорът показва на преден план ярките, проницателни и бунтарски думи на несъгласие на Марис. „Чичо Бернар” смело разкрива оригиналните си идеи по време на интервюто – идеи, които са изключително ценни в тази ера на интелектуален застой и икономически ограничения.
 
Гледайте "Чичо Бернар: Контраурок по икономика", част от програмата Cinema Politica на 17 март в Гьоте институт от 19.00 часа

_______________________________________________________________________________________________________________________

Главен редактор: Милан Миланов
Автори: Цветан Цветанов, Яна Пункина, Десислава Томова, Александър Янев,
Кристин Кръстев, Марио Томчев, Димитрина Баева,
Мирела Марчева, Полина Андонова, Ренета Минчева
Фотографи: Боряна Пандова, Иван Дончев, Огнян Стефанов, Марица Колчева,
Мариана Жижанова, Виктор Кожухаров, Мария Ангелова, Райна Делчева,
Любо Йончев и екип на НБУ
Стилов редактор: Милан Миланов
Дизайн и предпечат: Александър Рангелов
Печат: Дедракс
Издава Арт Фест