„Непознатото момиче” на Жан-Пиер и Люк Дарден („Детето”, „Розета”, „Два дни, една нощ”), който беше представен с голям успех в Кан преди броени месеци, може и да прилича на алегория за европейската криза с мигрантите, но режисьорите отричат да отправят послание. Почитатели на социално-реалистичните сюжети за аустайдери в белгийското общество, те предлагат на зрителите смел разказ, изпълнен с мистерии и загадки.
Историята проследява д-р Джени Дейвин (Адел Хенел), работеща в малка клиника, която се включва в разследването на смъртта на една непозната девойка, но осъзнава, че е единствената, която се интересува от истината. Както във всеки филм на братята Дарден, и тук животът се оказва свещен...
Люк Дарден: Започването на нов проект винаги е различно, особено когато си на възраст. Вече има доста неща, които сме изоставили или от които се отказваме - този процес напредва все повече с възрастта. Когато започваме нов проект, ние говорим отново за всичко, което сме оставили след себе си като вече създадени филми. Говорим много, а понякога и го преоткриваме. „Непознатото момиче” е проект, който беше изоставян на два пъти. Но когато срещнахме Адел Хенел решихме, че именно тя може да изиграе младия лекар, и се отказахме да търсим по-възрастен актьор, каквато беше идеята в пръвоначалния сценарий.
Жан-Пиер Дарден: По време на репетеция актьорите никога не играят изцяло според поставената им задача, само маркират. Това е техният начин да се „укроти” текста, героите, но и да се отърват от изкуствените проблеми и първоначалния страх, за да бъдат по-истински по време на снимките. Това е малко като пречистване. В общи линии, репетициите служат за премахване на всичко неподходящо - обикновено разбираме, че това, което сме си представяли, е твърде сложно и че трябва да се премине към нещо по-просто...
◊ ◊ ◊
ОЧАКВАЙТЕ горещи новини от програмата
на 21-ия СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ!