Стефан Китанов за „Белгийският крал” и представянето му във Венеция
- Какво означава за България да участва в подобен международен проект?
Това е шанс. За екипа – да общува с професионалисти от водещи европейски държави, но също и да бъде ангажиран в международен проект, който се снима в България. Това е и шанс българското кино да бъде представено на международен фестивал от най-висока проба, какъвто е Венеция.
- Защо именно тук бяха снимките?
Защото България е част от сюжета на филма. Свитата на краля преминава през страната ни и се среща с най-различни българи – народни певици, производител на дини, кукери, жури на конкурс за кисело мляко... Но също в България се снимаха и епизодите, случващи се в Сърбия, Черна гора и Албания. Имаше дори епизод в Сараево, който отпадна в последствие. Този филм не се снима в България, защото у нас е по-евтино, а защото без България тази история просто я няма.
- Какъв е ключът за успеха на миноритарните копродукции?
Успехът на един филм зависи от неговите качества. Няма значение дали е миноритарна, мажоритарна копродукция или е изцяло национален филм. За България е важно да участва в миноритарни копродукции, защото това е допълнителен шанс страната ни да представя киното си по света. И подкрепата, която продуцентите получават от Националния филмов център, е изключително съществена. Това е една от мисиите на участието на българската държава във филмопроизводството. В последните години именно чрез миноритарните копродукции България бе в основните програми на Берлин, Кан и Венеция. Чрез „Белгийският крал“ България се споменава с уважение от публиката и професионалистите, страната ни се коментира в десетки статии, които анализират филма, включително водещите издания „Варайъти“, „Скрийн интернешънъл“ и „Холивуд рипортър“.
- Какви са първите Ви впечатления от срещата с двамата режисьори?
Петер дойде за два дни в Трън, където живеем в повечето време с жена ми, на оглед на места за снимки. Показах му околностите, включително домът на д-р Стамен Григоров, откривателя на лактобациликус булгарикус, бактерията, която предизвиква втасването на киселото мляко. Опитахме от най-хубавото кисело мляко в района, произведено от шампионката Мария, която печели всяка година конкурса в Трън. Такъв епизод влезе по-късно и във филма. След това се разприказвахме на терасата, пробвахме доматите от градината, ракията на баща ми и хубаво българско вино и... по светло Петер се прибра в хотела си. Не ми се е случвало да осъмвам в разговори от тийнейджърските си години. Така се сприятелихме.
- Как са представени България и Балканите във филма?
Много позитивно, витално, пълно е с колоритни персонажи, които приземяват краля и му помагат да се превърне в нормален човек, да тества сетивата си, да има преживявания и емоции, които ще му помогнат да разбере хората и да бъде по-близо до тях. Петер и Джесика се отнасят с любопитство и доброта към света. Не случайно във филма няма отрицателни персонажи. Дори сръбският снайперист е представен чрез болката и страданието си и зрителят му съчувства.
- Какво беше най-предизвикателното и най-лесното в работата по филма?
Екипът беше чудесен. Българите се справихме блестящо и нямаше никакво напрежение. Светла Цоцоркова и Надя Косева като изпълнителни продуценти подготвиха почвата за много добре организирани снимки, както и екип от страхотни професионалисти, в който ключови позиции се изпълняват от българи – Сабина Христова е художник-постановчик на филма, Ека Бичинашвили – художник по костюмите, Петя Симеонова – гримьор. Организацията беше на такова ниво, че всичко мина много спокойно, без напрежение. Това, разбира се беше плод и на режисьорите, които във всеки момент знаеха какво искат и как да го постигнат. Рядкост е режисьорите да работят така отдадено в името на продукцията и да инициират решения по време на снимки, които да елиминират ненужно сложни епизоди или такива, които да отпаднат по-късно на монтажа. При тях отсъстваше режисьорският синдром да се снима всичко, за да го има, а по-късно – да се изреже на монтажа. Импровизираха постоянно. Всеки ден актьорите бяха изненадвани с нови страници с диалог. И така беше до финалния вариант на филма. Петер и Джесика се вслушваха в мненията на другите. При монтажа отпаднаха цели епизоди, добавиха се други, немислени на сценарно ниво.
- Имаше ли момент от снимките, който няма да забравите?
Бяхме на Бузлуджа. Оттам гледката е невероятна – към планината на изток и запад, към южна и северна България. Но най-вълнуваща е гледката към Шипка и паметника, застанал тихо и сгушен някъде там в ниското, сред планинските върхове. За мен това е една от една от най-емоционалните гледки в България. По-късно видях, че това се споделя и от режисьорите и от главния герой – белгийският крал, който разтърсен емоционално от изпълнението на българския народен хор на „Излел е Делю хайдутин“ гледа към Шипка и върховете ни, към Балканите, видели много през цялата ни история. Това е и една от водещите фотографии, представящи филма. Дори имаше вариант да бъде и основният ни плакат.
- Какво преживяхте във Венеция, каква беше реакцията на публиката?
Първото ми идване във Венеция бе през 2003 година. Тогава имах изключителния шанс да бъда член на основно жури. Беше като в сън, като на кино. Всеки ден се срещах с митични фигури на киното. Няма да забравя един обяд, когато с други членове на журито седяхме в градината на легендарния хотел „Дьо Бан“, а на съседните маси бяха Марио Моничели (беше председател на голямото жури), Бернардо Бертолучи, Кристофър Хемптън, Саманта Фокс, Марко Белокио, Валерия Голино, Сърджан Каранович... Оттогава съм бил много пъти във Венеция, но винаги съм мечтал да бъда на фестивала с филм. И ето че се случи. Премиерата беше много тържествена. Преди прожекцията минахме по червения килим към зала Дарзена, която се оказа с 1300 места и по-голяма от Зала Гранде, където е международния конкурс. Пред залата ни очакваха фоторепортери и директорът на фестивала Алберто Барбера, който се снима с нас. После ни поведе в залата, абсолютно претъпкана, имаше огромна опашка и много хора не можаха да влязат, прожекторите светнаха, аплодисменти, настаниха ни на ред в средата на залата, където всеки от нас седна на стол с името си. Прожекцията мина страхотно. Публиката се смееше и на места аплодираше. Но най-вълнуващото изживяване бе след края на филма, когато публиката стана на крака по време на надписите и около 15 минути ръкопляскаше. Прожекторите осветяваха само нас. Хората ни заобиколиха, взимаха автографи, искрено поздравяваха... Незабравим момент.
И още – българският екип във Венеция стоеше изключително достойно! И беше страшно важно, че получихме подкрепа от НФЦ и Фонд „Култура“, както и от винарска изба „Едоардо Миролио“, за представянето ни тук. Това е част от промоцията на България. Трябва да се опитваме да използваме тези моменти при участие на други български филми на важни международни кинофоруми.
- Споделете нещо повече за бъдещите Ви творчески планове?
При нас водещата дейност е София Филм Фест. Това е ежегоден процес, който продължава 12 месеца и започва със завършването на предишния фестивал. Но така се случи, че в момента сме доста заети с продуцентство. В снимачен процес е дебютният игрален филм на Надя Косева „Сделка“ по сценарий на Светослав Овчаров и Боян Вулетич. Филмът е финансиран с подкрепата на Националния филмов център. Работим отново с част от екипа на „Белгийският крал“. Светла Цоцоркова е изпълнителен продуцент („Фронт филм“), Никола Марик е директор на продукцията, Петя Симеонова – грим... Първият снимачен период вече приключи. Остават ни снимките през зимата по-късно през годината. Имаме и още проекти.
* * * * * *
Мира Сталева за „Белгийският крал” и представянето му във Венеция
- Какво означава за България да участва в подобен международен проект?
Изключителен шанс за България е да бъде част от проекта „Белгийският крал” на Джесика Удуърт и Петер Бросенс, които са талантливи режисьори, разпознати от Кан и Венеция с предишните си творби: „Хадак”, „Алтиплано”, „Петият сезон”. Това е шанс за България да присъства на големите фестивали като филмова дестинация, като сериозен партньор за копродукции. Това е шанс за българските актьори и професионалисти да стъпят на световната сцена, да бъдат аплодирани за таланта си! Това е шанс и за привличане на нови проекти, които да се снимат в копродукция с България.
- Защо именно тук бяха снимките?
Историята на „Белгийският крал” е органично свързана с България. Идеята за заснемане на останалите балкански страни в България е продуцентско решение, което спестява на продукцията излишни разходи.
- Какъв е ключът за успеха на миноритарните копродукции?
Копродуцирането е най-вече инструмент, който позволява по-гъвкаво финансиране, а също помага и на разпространението на филма в различни страни. Копродуциране на режисьори, признати от водещите световни фестивали, помага на позиционирането и разпознаването на България като активен играч. Освен чисто икономическия ефект, има и ПР ефект и влияние върху развитието на творческия потенциал. Предоставвянето на възможност на наши актьори, художници, сценографи, дизайнери на костюми, грим артисти и други е сериозен фактор за развитието на индустрията кино на наша територия. Ключът за успеха на една копродукция е адекватният продуцент, който нарежда пъзела от възможни решения.
- Какви са първите Ви впечатления от срещата с двамата режисьори?
За първи път се срещнах с режисьорите на премиерата на предишния им филм - „Петият сезон” във Венеция. Познавах филмите им и бях щастлива да се запознаем. Вече бяхме говорили за следващия им проект с водещия продуцент, бях чела сценария и направо преминахме към конкретни идеи. Тази среща беше „the beginning of a beautiful friendship”!
Джесика и Питър са много отворени за работа в екип и в творческо, и в техническо отношение. Те са пътуващи хора с чувство за хумор.
- Как са представени България и Балканите във филма?
Екзотично. България и Балканите са място на спонтанни хора и спонтанни отношения. България присъства с отличителни елементи: прекрасната ни фолклорна музика, традицията на кукерите - очевидно това е годината на кукерите, появиха се в „Белгийският крал”, „Тони Ердман” на Марен Аде, новия клип на Рамщайн, а и в новия филм на Терънс Малик.
България и Балканите са вълнуващо място, заредено с емоции, фон на приключенията на един задушен от протоколни условности крал - не случайно историята се случва точно на Балканите, това е шанс за него да се срещне със случващия се живот.
- Какво беше най-предизвикателното и най-лесното в работата по филма?
С Джесика и Питър е удоволствие да се работи!
Те импровизират на терен с извънредна лекота. И се смеят много!
Предизвикателствата бяха в творческото поле. Важно за филма беше да не попадне в клишетата за пътешествие из Балканите.
- Какво преживяхте във Венеция, каква беше реакцията на публиката?
Публиката във Венеция беше прекрасна! Това беше първия показ на филма с публика и беше вулнуващо за всички. Радвам се, че от българския екип бяха актьорите Валентин Ганев, Нина Николина и Екатерина Ангелова, защото създаването на филми е екипна работа.
- Какви са бъдещите Ви творчески планове?
Нови филмови приключения!
* * * * * *