Актьорът ВАЛЕНТИН ГАНЕВ - за работата по "Белгийският крал" и представянето на филма във Венеция
- Какви са първите Ви впечатления от срещата с двамата режисьори?
В.Ганев: Изключително внимание и уважение към актьора. Към всеки отделен човек в екипа. Така наричаният напоследък у нас "кастинг" се превърна в доста унизително упражнение, дори когато става дума за българска продукцията. Този път имах дълга и много смислена среща с режисьора Джесика Уъдуърт. Тя ми разказа подробно сюжета и намеренията им за вид кино език, който искат да постигнат. Даде ми дискове с предишните им филми, по-късно получих и сценария и ме покани, ако това намерение и хората които ще го реализират ми допадат, да се присъединя към екипа. Подобно отношение към актьора е страшно вдъхновяващо и стимулиращо. Получаваш усещането и самочувствието на съавтор. Повярвайте ми, тогава актьорът е най-полезен. Разбира се, с Джесика се срещнах по препоръка на изпълнителните продуценти от наша страна, Светла Цоцоркова и Надя Косева. С Петер Бросенс се видях направо на снимки. Те дават достатъчна, понякога и повече от достатъчна свобода и изискват тази свобода да бъде използвана в преследване на миговете истина, които камерата трябва да запечата. Поразителен е синхронът и разделянето на функциите между двамата. Когато режисьорите са двама, очакваш по български безкрайни спорове, панаири и скандали пред целия снимачен екип. Този тандем работи в пълно разбирателство, създава ведро творческо настроение на терен и надгражда с една единствена свръх задача - филмът.
- Какво беше най-предизвикателното и най-лесното в работата по филма?
В.Ганев: Да се сработиш с колегите актьори, но при този актьорски състав, това се оказа и най-лесното. Петер ван ден Бегин и компания са прекрасни!
- Имаше ли момент от снимките, който няма да забравите?
В.Ганев: Много са. Например многото дубли, които направиха Джесика и Петер, за да попадне в камерата на Тон Петерс, в края на един дълъг кадър, на втори план, едно действително излитане на хеликоптер от брега на Босфора. Идеята за този кадър дойде спонтанно докато снимахме сцените на корабчето. За мое съжаление той не присъства във филма.
- Какво преживяхте във Венеция, каква беше реакцията на публиката?
В.Ганев: Имам зад гърба си десетки филмови участия, къде с по-прилични, къде с по-никакви роли. Никога досега не съм бил канен на кинофестивал, с изключение на един от нашите във Варна. Мира Сталева и Стефан Китанов ме заведоха във Венеция! Това би трябвало да обяснява всичко. Цялата ни българска група стоеше много достойно на фестивалния подиум. Така е и във филма. Огромната Sala Darsena, където се състоя фестивалната прожекция, беше претъпкана и филмът получи много топъл прием. Имаше аплодисменти на две-три места по време на прожекцията и дълги овации след нея.
- Нещо повече за бъдещите Ви творчески планове?
В.Ганев: Нали знаете: ако искаш да разсмееш господ, разкажи му за плановете си. Отнася се и за творческите. Все пак смятам да продължавам да играя театралните си представления и да ходя на кастинг, когато ме извикат. Бих отишъл и на друг кинофестивал с този филм.
* * * * * *
Ето и споделеното от певицата ЕКАТЕРИНА АНГЕЛОВА, координатор на хора "Черноморските сирени" в "Белгийският крал"
- Какви са първите Ви впечатления от срещата с двамата режисьори?
Е.Ангелова: Те са много мили, внимателни, любопитни и с прекрасно чувство за хумор. Нямам опит с участие в други филми и работа с други режисьори, за да направя сравнение, но със сигурнст най-точното определение за работата ми с Джесика и Питър е взаимното доверие, което е и усещане за свобода.
- Имаше ли момент от снимките, който няма да забравите?
Е.Ангелова: Да се снимаш във филм е изключително забавно, предизвикателно и незабравимо преживявяне...
- Каква беше реакцията на публиката във Венеция?
Е.Ангелова: Да видиш филма за първи път на толкова голям фестивал, какъвто е този във Венеция, е меко казано вълнуващо, специално, трогателно и не знам дали имам думи да го опиша... В комбинация с бурните аплодисменти в залата... :)
- Нещо повече за бъдещите Ви творчески планове?
Е.Ангелова: В момента записвам нови песни с композитора Иво Паунов и продължаваме заедно с Нина Николина и Калин Вельов да представяме новия си албум :)
* * * * * *
Впечатленията на ЕКА БИЧИНАШВИЛИ, художник по костюмите в продукцията, за работата по "Белгийският крал" и за премиерата му във Венеция
Джесика и Питър са хора на света, широко скроени, допълващи се изцяло, много усмихнати и дружелюбни. Още от първия миг усетих топлината и широкия размах на тандема. Като режисьори те дават свобода на хората, с които работят. В началото споделиха своите виждания и предпочитания за костюмите и наблюдаваха работата по тях.
Много ме радва, че двамата мислят иновативно - например им хареса във фолклорните украси за глави (коили) да има черни рози и пера, те определят този детайл като бунтарство на младите певици спрямо класическите догми на носиите. Съчетанията на фолклорен костюм със гумени, ежедневни, съвременни чехли също им допадна. Искаха певиците от ансамбъла да са с носии от различни краища на България, за да покажат богатството на нашата традиция.
Шегувахме се, че в "Кебап Роял" (работното заглавие на филма) присъстват всички видове костюми, освен този на космонавтите. Участват различни държави с техните характерни облекла, национални български костюми, исторически - на Франц Фердинанд, жена му Софи и техният антураж (сцена с възстановка на убийството на Фердинанд, тя не влезе във финалната версия на филма), както и много униформи на граничари от Турция, Сърбия, Черна гора и Албания. По-сериозното предизвикателство бяха точно те, имайки пред вид, че информацията за тях беше доста оскъдна.
Може би един от най-трогателните моменти от снимките беше кадъра с "Черноморските сирени" в басейна. Беше много рано сутрин, снимахме на доста сюреалистично място с невероятна акустика, певиците бяха само по бански и коила на главите, запяха и.... Магията се разнесе...
Във Венеция изпитахме огромна гордост и трепет. Посрещнаха ни с възторг, заплата беше пълна, по време на прожекцията имаше бурни аплодисменти на няколко пъти, които продължиха след включването на осветлението. С "краля" (Петер Ван Ден Бегин) си казахме, че той най-вероятно ще остане крал за цял живот...
В момента аз работя по няколко малки креативни проекта - хубавото е, че всеки път се изисква нещо ниво и различно,
скуката няма място в нашия бранш. Когато остане време, се занимавам с моден дизайн - любимото ми призвание.
Предстоящият голям и много радостен проект е грузино-българо-американски филм на световноизвестния грузински режисьор Леван Когушвили. От българска страна продуценти са Мира Сталева и Стефан Китанов, а да работиш с тях винаги е невероятно удоволствие. Историята е завладяваща и дълбока. Бидейки на половина грузинка и живееща в бившия Съветски съюз, съм изпълнена с носталгия, умиление и радост от факта, че ще бъда част от екипа на следващ и, сигурна съм, знаменит филм!
* * * * * *