Франко Неро e роден на 23 ноември 1941 г. в Парма, Италия.
Истинското му име е Франческо Спаранеро. Току-що пристиг-
нал в Милано от родната Парма, започва работа в енергийна-
та компания Edison Volta. В средата на 60-те години спагети-
уестърните набират скорост в световен мащаб и през 1966 г.
Неро получава главната роля в Джанго на режисьора Серджо
Корбучи. Едноименният герой–самотният стрелец, повлякъл
ковчег след себе си, придобива широка известност и донася
на Неро огромна популярност.През годините Франко Неро се
раздвоява между спагети-уестърните, полицейските филми,
филмите на ужасите и фантастиката.
С раждането на политическото кино Неро става един от воде-
щите актьори в това ново направление с филми като Бог с
нас (1970) на Джулиано Монталдо, Изповедта на един комисар
пред прокурора на Републиката (1971), Следствието е приклю-
чено: забравете (1973) отново на Д. Дамяни, Убийството на
Матеоти (1973) на Флорестано Ванчини, Мусолини — послед-
ното действие (1974) на Карло Лидзани. Но успоредно, а и след
залеза на политическото кино Неро продължава да се снима
и в чисто комерсиални филми,макар и по-рядко – в продукции
на изтъкнати режисьори като Триумфалният марш (1976) на Марко
Белокио или Querelle (1982) на Райнер Вернер Фасбиндер.
В началото на 80-те Неро започва да пише, да режисира и да
продуцира филми. Между филмовите продукции успява да от-
дели време и за театралната сцена.
И с днешна дата Франко Неро продължава активно своята ак-
тьорска работа, като само през 2007 г. се е снимал в пет фил-
ма, а през 2012 получава покана от Куентин Тарантино да се
появи в Джанго без окови, за който режисьорът се вдъхновява
от превърналия се в класика филм на Корбучи.
Всички режисьори, които са работили с Франко Неро, го оп-
ределят като „кинозвяр” и споделят удоволствието от при-
съствието му на снимачната площадка.
Sofia Award For Outstanding Contribution in Cinema