КОГАТО ЗЕМЯТА ОЛЕКНЕ / WHEN THE EARTH SEEMS TO BE LIGHT

Младите грузински скейтъри, артисти и музиканти се чувстват в капан между църквата и политическата реалност. Те си създават собствени отворени пространства под виадуктите и на други „не-места“, които им навяват романтично усещане за свободно съществуване. Там се задават въпроси за Бог, любов и свобода, но тези момчета всъщност искат просто да карат скейтборд – за много от тях това се е превърнало в обсесия. Може и да страдат от болезнени падания, но най-много им пречи тесногръдието. Едно от момчетата получава подигравки заради прическата си и обяснява, че грузинците просто не могат да приемат хора, които изглеждат по различен начин. Много от приятелите на тези момчета споделят това мнение за страната си. Те виждат Грузия като държава на старото, а не на новото. Не са приети тук, затова прекарват вечерите си в хвърляне на коктейли Молотов по циментова пързалка. Татуировките им са „дневник, от който не можеш да избягаш. Татуираш онова, което чувстваш, което е важно за теб в този момент”. Портретите на скейтърите са базирани на серия фотографии от Давид Мески, един от тримата сърежисьори. Импресията на ежедневието им е прекъсвана от кадри с демонстрации в Грузия.